Search

I write what I am

I am what I write

Ти си…/беше/

Ти си рана, върху която не спирам да ръся сол;
чопля те, макар да знам, че ще боли;
мазохистка съм, нали?

Ти си спомен; щастлива съм без теб;
докато не изникнеш пак в паметта;
но аз съм виновна за това, нали?

Знам, че аз те викам в моя ум;
но… спри… недей да идваш вече;
моля те, върви… ;
щастлива съм без теб, нали?

…………………

Извинявай, влезе ми нещо в очите….
май че беше ти….

 

Advertisements

Дали

В началото:
Не те познавам. Не казваш нищо, но знам за какво си мислиш,
защото и аз си мисля за същото.
Влюбена съм.  Искам да слушам гласа ти.
Всяка вечер те чакам да звъннеш за ”лека нощ”,
но ти не го правиш. 

По средата:
Вече си споделяме всичко. Започваме да се забавляваме.
Но… започнахме и да се разочароваме.
Загубен си. Явно не искаш да чуваш моя глас.
Все още не ми звъниш за лека нощ. Само пишеш.

Накрая:
И двамата мълчим. Не знам за какво си мислиш вече, нито какво си ял.
Наранена съм. А ти отдавна ме научи да живея без гласа ти.
Вече свикнах дори да заспивам без ”лека нощ” от теб. 
Чак сега осъзнавам, че ти никога не си искал да ме чуеш преди лягане. А дали някога си бил влюбен изобщо?

 

Влак

сълзи по прозорците се стичат
на хилядите разбити сърца 
разделят се влюбени
приятели
родители със своите деца 

последно “сбогом”
“влакът е тук”
“нека те чуя като пристигнеш”
“и не си намирай друг”

километри изминати
песни изслушани
молби нечути
пътища преминати

последно “сбогом”
“влакът е тук”
“звънни като пристигнеш”
“не си намирай друг” 

Oктомври /Аз/

Аз съм Октомври

Имам топла
но тъжна душа
Не трая дълго
само месец
И е по-добре така…

Аз съм Октомври 

Навън е студено…
и адски много боли от това
Ще поплача и ще мине…
Нали така?

Аз съм Октомври

Ала вече не ми и се плаче…
Остана ми само студът.
Ами сега?

Първото влюбване…

”Хубавите ябълки… прасетата ги яли.”

Той искаше да я вижда все такава… Нежна, с кръв като жарава. Красива, дяволски измамна. Невинна... А невинността й беше неговият проблем. Не му трябваше такова чисто, умно и свястно момиче. Е, трябваше му…. Но той не го заслужаваше. Не и това момиче. 
Той се познаваше. Знаеше стойността си. Затова реши да я пусне. Нарани я малко, накара я да се влюби и после я остави, преди да е станало късно и за двамата… 
Казвате, че се е ”осъзнал”? Че така е по-добре? Мислите си, че е направил правилното нещо? Мислите си, че е герой?
Не.
Слабак е. Страхливец.
Ако искаше да направи правилното нещо, той щеше да хване това момиче за ръка и да я обича така, както никоя друга не е обичал до сега. Щеше да бъде момчето, което тя заслужава. Щеше да се промени. Щеше поне да опита.
А той дори не опита… Накара я да се влюби в него и дори не се пробва да я заобича… 
Що за глупак?

А имаше шанс… Щеше…. Щеше да докаже на себе си, на останалите и най-вече на нея, че може да обича. Че тя не е грешала за него. Че той не е идиотът, за който всички го мислят.
Идиотът, за който само тя не го мислеше.
Сега тя се оглежда навсякъде за него, с очи като на сърна – пълни с надежда, толкова чисти, толкова бистри, толкова много изплакали… И завинаги ще й остане малко болезнено трънче в сърцето…
Забито там с чук от глупака, който не знае как да обича. 
От първата любов… която така и не се случи.
/не още/

 

Разминаване

някоя
друга
някъде
дано успее
да те разсмее
както аз не можах

коя
чия
къде
ще успее
да те направи щастлив
както аз не можах

никоя
чужда
другаде
не ще посмее
да те целува
както аз можах

Обичай

Не ме питай за предишните 
-  няма място за сравнение.
Не ме питай за това кой и как ме е обичал 
- всеки от нас е различен.
Не ме питай защо, как, кога, къде, с кого
- минало е вече
Не питай,
а обичай.

 

Тайната

 

с теб сме толкова еднакви
и толкова различни 
едновременно
чак се плаша
понякога имам чувството
че ти си мен
във мъжко тяло
а понякога си мисля
че дори не те познавам
а може би 
това е тайната
на любовта

 

Дете

 

тя носи очила с голям диоптър –
от много четене на книги
красива е дори без грим
тя винаги е права
дори когато не е
обожава да се усамотява
и самотата е най-големият й страх
луда е
обича да се забавлява
в нея живеят всички крайности
тя е пораснало дете
така по детски грубо открадна ми сърцето
с нежност
придума ме да се влюбя в нея
чрез мълчание
и аз завинаги ще си остана
под детското влияние ❤

 

 

 

 

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑